трикольор, съставен от червена, бяла и синя ивица, поставени хоризонтално. Цветовете на знамето на Люксембург са използвани за първи път около 1830 година по времето на Белгийската революция. Те вероятно са взаимствани от герб на провинция Лимбург, като единствената разлика е във фона, който бил променен на сребърен със сини ивици. Едва през 1972 година се приема специален закон, който внася яснота относно цветовете и с това определя разликата между знамената на Люксембург и Холандия. Двете знамена имат една и съща подредба на цветове с изключение на синия цвят, който е по-светъл в люксембургското знаме.
Белгия на север и запад, с Франция на юг и с Германия на изток
194 д/км2
79,03 години, като 75,76 години за мъжете и 82,52 години за жените.
католици
Люксембург (90 000 жители, а заедно с предгрдията – 103 973 жители; по данни от 2009 година)
Еш сюр Алзет (28 000 жители), Диферданж (19 000 жители), Дюделанж (17 618 жители), Батембур (9 234 жители) и др. – по данни от 2005 година.
Мозел, Оур, Алзет
Предимно хълмист релеф.
хълм Кнайф (560 м).
Люксембург е наследствена парламентарна монархия. Според конституцията от 1868 година, изпълнителната власт се разпределя между великия херцог и правителство, начело на което стои министър-председател. Законодателната власт се упражнява от еднокамарен парламент, избиран на преки избори на всеки пет години. Държавният съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от великия херцог членове, има съветническа функция при писането на законите.
(БВП):
година | БВП |
---|---|
2005 | 65,900 |
2006 | 71,400 |
2007 | 79,400 |
2008 | 81,000 |
2009 | 79,500 |
2010 | 82,600 |
2011 | 84,700 |
2012 | 81,100 |
1 януари (Нова Година), Великден, 1 май (Ден на труда), Възнесение Христово (39 дни след Великден), 23 юни (Национален празник), 15 август (Успение Богородично), 1 ноември (Вси светии), 25 декември (Коледа)