Националното знаме на Република Таджикистан има правоъгълна форма и се състои се от три хоризонтално разположени цветни ивици - червена, бяла и зелена. Червена е равна по ширина на зелената, а бялата, която се намира в средата, има ширина колкото двете други взети заедно. На бялата има изобразена златна стилизирана корона и полукръг от седем звезди над нея. Знамето е символ на държавния суверенитет на Република Таджикистан, на нерушимия съюз на работници, селяни и интелигенция, на дружбата и братството на всички народи, живеещи в страната.
143 100 кв км. Република Таджикистан е високопланинска държава в Средна Азия, която няма излаз на море.
65,14 д/кв.км
70,8 години, като 68,7 години за мъжете и 73 години за жените.
Душанбе (679 400), по данни от 2019г.
Около 93 % от територията на страната е заета от високи планини. Те са основен водосборен басейн и водоизточник, захранващ всички големи реки на Средна Азия с вода - Пяндж и Амударя. В страната преобладава предимно тревиста и храстова растителност, а гори почти няма.
Исмаил Самани (7495 м) - бивш връх на комунизма. Този връх е и най-високата точка в Централна Азия.
Таджикистан става независима република през 1991 г. Преди 9 септември 1991 г. е част от СССР. Таджикистан се управлява от президент, който се избира пряко за срок от 7 години. Той назначава министър-председателя и членовете на Министерския съвет, със законодателнo одобрение. Законодателните функции се изпълняват от Парламента.
Таджикистан е най-бедната от бившите съветски републики. Гражданската война разрушава икономиката ѝ от времето на независимостта до момента, в който се подписва мирното споразумение през 1997 година. Таджикистан е предимно аграрно-индустриална страна. Земеделието лежи в основата на таджикистанската икономика. В животновъдство е застъпено развъждането на овце и едър рогат добитък. Страната разполага със запаси от нефт, газ, въглища, полиметални руди и др. Водещи промишлени отрасли са лека промишленост, химическа, цветна металургия и машиностроене.