Трикольор – червено, бяло, синьо, разположени хоризонтално, а в средата е поставен гербът на страната. По време на Хърватската революция от 1848 година се ражда и хърватския национален флаг. Той обединява цветовете на историческите хърватски земи в едно уникално знаме. Първите два цвята са взети от историческия герб на Кралство Хърватско, а третият цвят е взет от гербовете на Кралство Далмация и Славония.
56 542 км². Хърватия е разположена в Югоизточна Европа, на Балканския полуостров. По далматинското крайбрежие страната има голяма водна акватория – 33 200 км², в която са разположени 1245 острова, от които само 47 са населени. Най-големите от тях са Црес, Кърк, Брач и Хвар.
В зависимост от релефа, територията на Хърватия може да се раздели на три части:
Континенталната част на Хърватия заема югозападните части на Панонската равнина. Тук релефът е предимно равнинен, като само в южните части на Панонската равнина са разположени няколко ниски планини.
Динарската част на Хърватия заема крайните дялове на Динарските планини и се намира в централната част на страната. Обхваща планината Горски Котар, планината Лика, Велебит на границата с Босна и Херцеговина и планините на Далмация.
Адриатическата част на Хърватия заема крайбрежието на страната и се състои главно от карстови райони. Има средиземноморски климат. Адриатическото крайбрежие на Хърватия е изучено доста добре. Широчината му варира значително. Докато на някои места то е широко само няколко километра, на други се врязва дълбоко в континенталната част на страната.
До към 70-те години на 20 век има демографски пик в ръста на населението. Днес естественият прираст на населението е отрицателен. През последното десетилетие на 20 век демографския ръст на населението на Хърватия е в застой поради хърватската война за независимост. По време на войната 1991-1995 големи части от населението са принудително изселени. Според данни на Хюман райтс уоч само малка част от сърбите и хърватите са се завърнали по домовете си от 1995 година насам.
78,3 години, като 75 години за мъжете и 81,5 години за жените.
Загреб (698 966), по данни от 2019.
Реките в Хърватия се оттичат към два водосборни басейна – черноморски и адриатически. Около 62% от реките в Хърватия се оттичат към черноморския, а останалите 38% към адриатическия. Най-дългите реки в Хърватия са:
Динара (1831 м), разположен в хърватската част на Динарските планини.
Парламентарна република. Президента е държавен глава на страната за мандат от 5 години. Изпълнителната власт е в ръцете на министър-председател. Законодателната власт се упражнява от Парламента на страната, който се нарича Хърватски събор и представлява еднокамарен парламент с не по-малко от 100 депутати. Избират се на всеобщи избори след тайно гласуване за срок от 4 години.
Хърватска куна (HRK). Наречена е на животното златка, чиято ценна кожа в миналото е била основно платежно средство сред народите от Източна Европа.
Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от Комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са безработица и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС.
Основният дял на икономиката на Хърватия се пада предимно на леката промишленост и сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи. Корабостроенето доминира в индустриалния сектор, с износ на над € 1 млрд. годишно. Хранителната и химическата промишленост са другия значителен дял от промишленото производство, които съставляват голям процент от износа на страната. Индустриалният сектор представлява 27% от икономката на Хърватия, а селското стопанство – 6%.
По времето на СФРЮ 50% от брутния вътрешен продукт на Югославия е осигуряван от Хърватия и Словения. За този период двете бивши югославски републики осигуряват значителна част от приходите в държавния бюджет на Югославия. През 90-те години на 20 век по време на разпадането на СФРЮ хърватската икономика търпи сериозен спад. В последните години обаче БВП на Хърватия бележи ръст.
ЗАГРЕБ
ДУБРОВНИК
ПРИРОДЕН ПАРК „ПЛИТВИШКИ ЕЗЕРА“
Нисък сезон: възрастни - 10 евро, деца под 7 г – безплатно, деца от 7 г. до 18 г. – 4,50 евро, студенти при представяне на международна студентска карта – 6,50 евро.
Среден сезон: възрастни - 23,50 евро, деца под 7 г – безплатно, деца от 7 г. до 18 г. – 6,50 евро, студенти при представяне на международна студентска карта – 14,50 евро.
Висок сезон: възрастни - 40 евро, деца под 7 г – безплатно, деца от 7 г. до 18 г. – 15 евро, студенти при представяне на международна студентска карта – 25 евро.
ПУЛА
Музеите изискват документ за самоличност за удостоверяване на възрастта при ползване на намаление.
Оповестените тук цени на музеи са към 25.07.2023 и „Руал Травел“ не се ангажира с тяхната абсолютна точност.
ХЪРВАТИЯ - EUR