Полезна информация за Хърватия
Столица: Загреб
Официален език: Хърватски
Най-голям град: Загреб
Площ: 56 542km/2
Население: 4 491 543
Валута: Куна (HRK)
Часова зона: GMT+1
-
ЗНАМЕ: Трикольор – червено, бяло, синьо, разположени хоризонтално, а в средата е поставен гербът на страната. По време на хърватската революция от 1848 година се ражда и хърватския национален флаг. Той обединява цветовете на историческите хърватски земи в едно уникално знаме. Първите два цвята са взети от историческия герб на Кралство Хърватско, а третият цвят – синият, е взет от гербовете на Кралство Далмация и Славония.
ПЛОЩ: 56 542 км2 – Хърватия е разположена в Югоизточна Европа, на Балканския полуостров. По далматинското крайбрежие страната има голяма водна акватория – 33 200 км², в която са разположени множество острови 1185 на брой, от които само 67 са населени. Най-големите от тях за Кърк и Црес.
ГРАНИЧИ С: Унгария на север, Сърбия на североизток, Черна гора на югоизток, Босна и Херцеговина на юг и Словения на запад.
НАСЕЛЕНИЕ: 4 491 543 души според данни от 2008 година. Около 89,6% от населението на страната са хървати, 4,5% сърби и 5,9% са от други националности. До към 70-те години на 20 век има демографски пик в ръста на населението. Днес естественият прираст на населението е отрицателен. През последното десетилетие на 20 век демографския ръст на населението на Хърватия е в застой поради хърватската война за независимост. По време на войната 1991-1995 големи части от населението са принудително изселени. През 1991 г. повече от 80 000 хървати са принудени да напуснат домовете си или са избягали от югославските военни части. През последните дни от войната през 1995 г., повече от 120 000 сърби, а според други източници те са над 200 000, са прогонени от хърватските сили за сигурност. Според данни на Хюман райтс уоч само малка част от сърбите и хърватите са се завърнали по домовете си от 1995 г. насам. Средната продължителност на живота в Хърватия е 75,1 години.
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ: католици 87, 8%, православни 4,4%, мюсюлмани 1,3%, други 0,9%, не посочили религиозната си принадлежност 5,2%. (по данни от 2001)
СТОЛИЦА: Загреб (786 200 жители по данни от 2001, заедно с предградията – 1 108 000)
ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ: Сплит (175 140 жители), Риека (143 800 жители), Осиек (90 411 жители) и Задар (69 556 жители) – по данни от 2001 година.
РЕЛЕФ: В зависимост от релефа, територията на Хърватия може да се раздели на три части: континентална, динарска и адриатическа част. Континенталната част на Хърватия заема югозападните части на Панонската равнина. Тук релефът е предимно равнинен, като само в южните части на Панонската равнина са разположени няколко ниски планини.
Динарската част на Хърватия заема крайните дялове на Динарските планини и се намира в централната част на страната. Обхваща планината Горски Котар, планината Лика, Велебит на границата с Босна и Херцеговина и планините на Далмация.
Адриатическата част на Хърватия заема крайбрежието на страната и се състои главно от карстови райони. Има средиземноморски климат. Адриатическото крайбрежие на Хърватия е изучено доста добре. Широчината му варира значително. Докато на някои места то е широко само няколко километра, на други се врязва дълбоко в континенталната част на страната.ГОЛЕМИ РЕКИ: Реките в Хърватия се оотичат към два водосборни басейна – черноморски и адриатически. Около 62% от реките в Хърватия се оттичат към черноморския водосборен басейн, а останалите 38% - към адриатическия. Водеделът между двата басейна е по високите била на Динарските планини. Най-дългите реки в Хърватия са: Дунав (обща дължина 2857, от тях 188 км на територията на Хърватия), Сава (обща дължина 945 км, от тях 565 км на територията на Хърватия), Драва (обща дължина 707 км, от тях на територията на Хърватия 505 км) и Мур (общо 438 км, от тях 53 км на територията на Хърватия).
ПЛАНИНИ: Основните планини на територията на Хърватия са Динарските планини (връх Динара 1831 м), Камешница (връх Камешница 1810 м), планината Биоково (връх Свети Юри 1762 м) и Велебит (Вагански връх 1758 м).
НАЙ-ВИСОК ВРЪХ: Динара (1831 м), разположен в хърватската част на Динарските планини.
ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО: парламентарна република. Изпълнителната власт в страната е в ръцете на министър-председателя. Законодателната власт в Хърватия се упражнява от парламента на страната, който се нарича Хърватски събор. Съборът е еднокамерен парламент с не по-малко от 100 депутати. Народните представители в Хърватския събор могат да бъдат най-много 160. Избират се на всеобщи избори след тайно гласуване за срок от 4 години. Президентът на Хърватия има представителни функци. Избира се пряко чрез гласуване за срок от 5 години и може да бъде избиран само два мандата.
ИКОНОМИКА: Основният дял на икономиката на Хърватия се пада предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи.
Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: безработица и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Корабостроенето доминира в индустриалния сектор, с износ на над € 1 млрд. годишно. Хранителната и химическата промишленост са другия значителен дял от промишленото производство, които съставляват голям процент от износа на страната.
Индустриалният сектор представлява 27% от икономката на Хърватия, а селското стопанство – 6%.БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ (БВП): По времето на СФРЮ 50% от брутния вътрешен продукт на Югославия е осигуряван от Хърватия и Словения. За този период двете бивши югославски републики осигуряват значителна част от приходите в държавния бюджет на Югославия. През 90-те години на 20 век по време на разпадането на СФРЮ хърватската икономика търпи сериозен спад. В последните години обаче БВП на Хърватия бележи ръст.Година БВП в долари 2000 5100 2001 5800 2002 8800 2003 8800 2004 10600 2005 11200 2006 12400 2007 13400 2008 15550 2009 17000 ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ: 1 януари (Нова Година), 1 януари (Богоявление), Великден, 1 май (Празник на труда), 22 юни (Ден на антифашистката борба), 25 юни (Ден на държавността), 5 август (Ден на победата и благодарност към Отечеството), 15 август (Успение Богородично), 8 октомври - Националният празник на Хърватия, 1 ноември (Вси светии), 25 декември (Коледа)
ПАРИЧНА ЕДИНИЦА: Куна (HRK), 1 HRK = 100 липи. Куната е наречена на животното златка, чиято ценна кожа в миналото е била основно платежно средство сред народите от Източна Европа. Обменният курс на куната спрямо еврото е за 1 EUR = 7,27 HRK (30.06.2009)