ПЛОЩ: 301 230 км², от които 7 210 км² са островни територии. Страната е разположена на Апенинския полуостров и в нейните граници влизат островите Сицилия, Сардиния и редица други по-малки.

НАСЕЛЕНИЕ: По данни от 2008 година населението на Италия е 59 619 290 души и страната заема четвърто място по брой на население в Европейския съюз. Средната гъстота е 198 души на км². Средна продължителност на живота за мъжете е 77 г., а за жените – 83 г. Италия е сред страните в Европа, които имат отрицателен естествен приръст. Населението на Италия е етнически хомогенно, съставено от 94,1% италианци, 2,7 % сардинци, 1,3 % фриули, 0,6 % немци (южно-тиролци) и 1,3 % от други етноси.

СТОЛИЦА: Рим с население 2 707 603 жители, около 3 800 000 с предградията - по данни от 2006 година.

РЕЛЕФ: Италия има предимно планински релеф - на север са разположени Алпите с най-висок връх Мон Блан (Монте Бианко) - 4 810 м (на границата между Италия и Франция), южно от Алпите е Паданската равнина, а голяма част от полуострова е заета от Апенинските планини с най-висок връх Корно Гранде - 2 912 м. Южна Италия е земетръсна област – особено остров Сицилия и областта Калабрия. В южните части на страната са вулканите Везувий - 1 281 м, Етна - 3 328 м (на о-в Сицилия), Вулкано - 500 м (на о-в Вулкано) и Стромболи - 926 м (на о-в Стромболи).
Поради географското си положение – между два топли морски басейна и малката ширина на Апенинския полуостров, Италия има силно изразен субтропичен климат, почти без континентални белези, с изключение на северните области, където климатът е планински. В Паданската равнина той е умереноконтиненален с преход към средиземноморски. Средиземноморското климатично влияние е особено изразено по западното крайбрежие и южната част на страната.

ЕЗЕРА: В Северна Италия и южните дялове на Алпите се намират редица езера, тесни и дълги, заемащи някогашни ледникови долини и достигащи значителна дълбочина. Те са „братовчеди” на Женевското езеро и на Боденското езеро, радват се на изключително мек климат и на богата и разнообразна растителност. Най-големи сред тях са Лаго ди Гарда (площ 370 км²). Най-голямото италианско езеро и четвъртото по големина в Европа след Балатон, Женевското езеро и Бодензее. Намира на 65 м надморска височина), Лаго ди Комо (площ 146 км², максимална дълбочина 410 м – на-дълбокото езеро в Италия и едно от най-дълбоките в Европа. Намира на 201 м надморска височина. Южната част на езерото се дели на два ръкава, разделени от полуостров Беладжо. Водите му се оттичат чрез река Ада в река По), Лаго Маджоре (площ 212 км², също се намира във водосборния басейн на река По, на 193 м надморска височина). Освен че представляват главни регулатори на водния режим на реките, които ги оттичат, те омекотяват климата в района и го правят изключително привлекателен за туристите. В синята повърхност на езерата се оглеждат съседните планински върхове, създавайки рядко хармонични пейзажи, които винаги са привличали артисти и пътешественици. Очарованието на тези езера се дължи на редуването на алпийски и средиземноморски пейзажи, на прекрасните вили с неповторими градини, накацали по бреговете им, на изобилието от цветя и зеленина през цялата година, на малките пристанища с живописни рибарски селца, където можете да се разходите или да хапнете прясна риба.

НАЙ-ВИСОК ВРЪХ: Мон Блан (Монте Бианко), се намира в Алпите 4810 м и е най-високият връх в Западна Европа, за който спорят Франция и Италия, тъй като той се намира на границата между френския департамент От-Савоа и италианската област Вале д’Аоста. В букварите и на италианските и на френските ученици пише, че той е най-високият връх в страната.

ИКОНОМИКА: Високо развита индустриално-аграрна страна, една от водещите в света. През 2005 г Италия е била на 6-то място в света и на 4-то в Европа по икономическо развитие и най-големият износител на стоки на лукса в света. Големите имена в индустрията на лукса като Ферари, Мазерати, Ферети, Гучи, Долче и Габана, Армани, Версаче, Булгари, Роберто Кавали, Джанфранко Фере и пр. превръщат Италия в световен стожер в областта на елегантността и дизайна. Паралелно с това, най-вече в южните региони на страната, съществува сива икономика, която произвежда 20% от брутния вътрешен продукт. Посоката на Икономическото развитие е север-юг. В пълен контраст със Севера е Югът на Италия, който се отличава с по-нисък жизнен стандарт и по-висока безработица. Промишлеността там е слабо развита, а широко застъпеното селско стопанство е традиционно, екстензивно – отглеждат се главно лозя, маслини (на второ място в света след Испания) и цитруси. Голяма част от населението на земеделския Юг търси поминък и мигрира в градовете на Севера, където живее около 2/3 от населението на Италия. Северните области на Италия, Ломбардия и Емилия-Романя, са на едно от първите места по брутен вътрешен продукт на глава от населението в Европа, техният брутен вътрешен продукт на глава от населението е сравним с този на Лондонската и на Парижката области. Заедно с областта Венето те оформят икономическото сърце на Италия. В страната се добиват живак, пирит, въглища, желязна руда, нефт, боксит, мрамор и др. Най-развити промишлени отрасли – машиностроене (Италия е вторият световен производител и износител на металообработващи и металорежещи машини след Германия), автомобилостроене, химическа, текстилна и металургична промишленост, корабостроене, самолетостроене, електроника, електротехническа промишленост, оптическа, нефтопреработване, текстилна, шивашка, обувна и хранително-вкусова промишленост. От селското стопанство с най-голямо значение е земеделието - зърнени култури (пшеница, царевица, ориз), плодове, грозде (10 млн. т годишно, 90 % от които се преработват на вино), цитруси (над 3 млн. годишно), домати (5,5 млн. т. годишно) и др. Животновъдство - млечно и месно (предимно в Северна Италия). Туризмът е един от водещите отрасли в страната, Италия е третата страна в Европа по брой на туристите след Франция и Испания – 52 млн души годишно посещават Алпите, морските курорти на страната, както и историческите и артистичните й центрове като Рим, Венеция, Неапол, Флоренция и пр.

ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ: 1 януари (Нова Година), 6 януари (Богоявление), Великден, 25 април (Празник на свободата), 1 май (Празник на труда), 9 май (Ден на Европа), 2 юни (Ден на Републиката), 24 юни (Сан Джовани - почивен ден във Флоренция, Генуа и Торино), 29 юни (Св. Св. Петър и Павел - почивен ден в Рим), 15 август (Успение Богородично), 19 септември (Сан Дженаро - почивен ден в Неапол), 1 ноември (Вси светии), 4 ноември (Празник на победата в Първата световна война), 8 декември (Непорочно зачатие), 25 декември (Коледа), 26 декември (Св. Стефан).